Кеворк Кеворкян: Мъртвило
Кеворк Кеворкян, Facebook
Повечето медии не откриха време и място за абсурда с украинската делегация, която не бе позволена от хора на „ Възраждане “ да стигне до площадката на АЕЦ „ Белене “. Украинците идвали, с цел да огледат двата реактора, закупени преди време за неосъществената нуклеарна централа - надявали се те да им бъдат подарени.
Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, до момента в който ние самите сме си едни просяци?
И ще си останем такива, в случай че продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии непознати ползи, а от време на време и с нечии унизителни прищявки.
„ Огледът “ на реакторите съответства с една друга дивотия: това бе отводът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да употребява формалното име на страната си, а да я назовава единствено Македония. И това е единствено началото.
Трябва да чакаме в най-скоро време тя да прекръсти България на „ Североизточна Македония “, като нищо, кой ще й попречи.
Къде е в този момент френският президент Макрон, който мишкуваше като медиатор сред нас, великодушните простаци, и скопяни – и, в последна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкоз екзалтирано.
Да не забравяме и Урсула, която даде спомагателна храброст на скопяни, когато призна „ езика “ им.
В справката за България в Уикипедия би трябвало да се добави една къса записка:
„ ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА “.
Съвсем апропо стартира и акцията за изборите на 9 юни.
Тя си е цялостно затишие – предстоящо. Народът пет пари не дава за нея.
Но очевидно пасивни са даже и самите участници в изборите. Цяло знамение е от кое място намират сила анализаторите, с цел да съчиняват структурите си и сетне сами да ги опровергават.
Отново ставаме очевидци на неуместно словесно разточителство от тяхна страна. И това е неизбежно при неналичието даже на една свястна концепция, която да се открои измежду партийния бъбреж – неприветлив поради своята апатия и несмисленост. Истински подвиг е да умуваш върху нищото, само че анализаторите одобряват и този риск.
Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „ Сглобката “- кой и против какво ще кандиса още веднъж да се съеши с толкоз отвратителните си политически съперници. Съешването е единствената тематика в последно време, въпреки в нея да не може да се открие нищо любопитно или изобретателно, а от горната страна на всичко тя е лишена и от всевъзможен съблазън.
„ Сглобката “ се трансформира в метафора на шарлатаниите, в които ни въвлякоха кирчовци. Тя към този момент се схваща като изражение на окончателният раздор на политиката с гласоподавателите.
Политиката се затвори в този кокошарник - по-справедливо ще бъде по този начин да назоваваме „ Сглобката “. Хората са без значение за нея, тя не доближава до тях – с изключение на в най-примитивните си форми. „ Сглобката “ им сподели „ Чупката! “ - и толкоз. Изглежда, че и хората доближиха до своя лимит на нетърпимост към политиката.
„ Сглобката “ бе израз на крайното отчуждение от същинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече даже и противоборствата сред другите субекти са притворни – и те не го крият. Това въобще не са същински идеологически вражди, а калтащини на персонална основа, освен това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са само за всевъзможни изменничества. Не виждаме едри хрумвания, които да ги провокират към съществени конфликти.
Крайните критици могат да оприличат „ Сглобката “ на глутница, която се самоизяжда, от време на време даже без да стане ясна повода за това.
И всички участници в нея, без изключение, изгубиха по нещо – най-малкото, тъй като бяха омърсени прекомерно кръвожадно.
Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина.
Доскоро в изборните акции Миналото усърдно бе употребявано – основно като присъда или оправдание. С него бе злоупотребявано непроменяемо през всичките години на злополучния Преход. Текущите закононарушения, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предходни години, бяха замазвани с измислици, а доста по-често и с откровени неистини за Миналото.
От друга страна, крупни закононарушения от 90-те години на предишния век, като да вземем за пример Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и даже оправдани.
Народната сила изкусно бе дирижирана – и площадите се деряха против кабинета на Орешарски, примерно, само че не и против Костовата приватизация – а тя обедни по неизразим метод страната.
Сега към този момент дефинитивно стопираха да ругаят „ комунягите “ – а то не е и обичайно, откакто някои от най-активните късни/фалшиви „ антикомунисти “ произлизат от червени семейства. Тъкмо те съумяха да наложат един съдбовен трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на най-малко две генерации с неистини за Миналото. Тази сръчност не може да им се отхвърли. А пък и медийни келеши, подготвени да ги обслужват, постоянно ще се намерят. Липсваха им огромни хрумвания, само че пък в подмяна на това старателно произвеждаха огромни неистини. „ Антикомунистите “ сложиха началото на газовата ни взаимозависимост от Русия, само че приписаха това на Виденов. Да не приказваме за продажбата на „ Нефтохим “ и всички останали далавери.
Късният български антикомунизъм е ария, пята от пийнал слепец.
Някой ден би трябвало да се изследва подправения антикомунистически сомнамбулизъм.
Прави са тези същински страдалци, които споделяха, че по-отвратително нещо от комунизма е единствено късният антикомунизъм.
И така, последователно нагласиха Миналото по личните си ограничения и потребности. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с повредено възприятие за еднаквост.
И въобще са лишени от способността да разграничават Истината от Лъжата.
Те даже няма да извърнат внимание на елегантното предизвестие на един създател: „ Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други “.
Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „ свободно “ отглежданите кокошки, която цитирах в предходната си дописка, не разсъни възмущението, което чаках.
А даже единствено един неин член – този за грижата за умствените благоприятни условия на кокошките - би трябвало да вбеси публиката и тя да изпълни площадите.
Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не приказваме. Другото пояснение е, че той гледа на въпросната разпоредба и на други, сходни на нея, като на някаква неуместна чиновническа смешка. Брюкселските големци обаче по никакъв начин не се майтапят, те споделят в прав текст, че кокошките са еднообразно значими, в случай че не и по-важни от хората.
Кога ще пристигна времето, когато един естествен българин ще бъде преглеждан наложително най-малко два пъти годишно от доктор – както се поставя на една свободно отглеждана кокошка.
Или ще се поставят специфични грижи за „ физическите, умствените и поведенческите му благоприятни условия “…
Ще ни баламосват с кокошки – всевъзможни, до момента в който забравим, че Животът е нещо надалеч по-сложно от една брюкселска инструкция.
Има от какво да се плашим.
Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в мудна върволица – както се пееше в една ария.
